За да настроим правилно китарата, трябва да знаем нотите на свободните струни а те са:
- струна (най-тънката) – Ми (Е)
- струна – Си (В)
- струна – Сол (G)
- струна – Ре (D)
- струна – Ла (А)
- струна – Ми (Е)
Има няколко начина за настройване, които ще научите в уроци по китарата:
Настройване на китарата с помощта на пиано.
Диаграмата показва кои клавиши на пианото отговарят на свободните струни на китарата. При този начин сравняваме всяка струна със съответният клавиш и ако е необходимо я затягаме или разхлабваме за да изравним височината и даденият клавиш.
Настройване на китарата с камертон
Камертонът е малко преносимо устройство, което произвежда ton с определена височина. Използва се като база или отправна точка за настройване на различни музикални инструменти. Стандартният камертон произвежда тонът Ла от 1-ва октава с честота – 440 Hz (това е първата струна на китарата, натисната на 5-то прагче). Също така има камертони, които произвеждат тонове с различна височина. За настройване на китарата най-удобният камертон е този който издава тонът Ми (тонът на първа свободна струна). При този метод за настройване на китарата първо се настройва първа струна по камертона, а след това останалите струни се настройват по нея. Втора струна, натисната на 5-то прагче, трябва да звучи по същия начин както първа свободна струна. Трета струна, натисната на 4-то прагше, трябва да звучи по същия начин както втора свободна струна. Четвъртата струна, когато се натисне на 5-то прагче, трябва да звучи по същия начин както трета свободна струна. Пета струна, натисната на 5-то прагче, трябва да звучи по същия начин както четвърта свободна струна. 6-та струна, когато се натисне на 5-то прагче, трябва да звучи по същия начин както свободна пета струна. При горнинте два начина на настройване на китарата е необходимо да имате относително добър музикален слух за да може да сравнявате тоновете, да определяте кой е по-висок или по-нисък и съответно да взимате правилните решения дали да притягате (навивате) или разхлабвате (развивате) съответният ключ. Ако тези два начина не са подходящи за вас или все още са ви трудни, не се очайвайте ще можете да настроите китарата си перфектно като използвате следният начин, а именно:
Настройване на китарата с помощта на дигитален тунер.
Тунерът може да бъде както отделно устройство, така и мобилно приложение, компютърна програма или онлайн тунер.Принципът на работа на тунера е следният: изсвирвате дадена струна, тунерът улавя нейната височина и ви показва резултата на екрана. Гледате тунера и в зависимост от това, което виждате, или затягате, или отхабвате струната докато достигне до необходимата височина. Тук има една подробност, дигиталните тунери използват латински букви за обозначение на нотите както следва: C-до, D-ре, E-ми, F-фа, G-сол, A-ла, B-си. За да си служите с дигитален тунер е необходимо да знаете последователноста на тоновете с латински букви: C – C # – D – D # – E – F – F # – G – G # – A – A # – H (B) – C. Първа струна е “E” (ми) ако тунерът показва C, C #, D или D # когато я свирим, то тя е по-низка, тогава струната трябва да я затягаме т.е да вдигаме височината и докато стане “E” , ако тунерът показва F, F #, G или G # то тя е по висока от необходимото и трябва да бъде отпусната, разхлабена за да достигне “E” (ми). Втора струна е “B” (си) ако тунерът показва G, G #, A или A # когато я свирим, то тя е по-низка, тогава трябва да я затягаме т.е да вдигаме височината и докато стане “B” , ако тунерът показва C, C #, D или D #, то тя е по висока от необходимото и трябва да бъде отпусната, разхлабена за да достигне “B” (си). Трета струна е „G“ (сол) / ако тунерът показва D #, E, F или F #, то тя е по-низка, тогава трябва да я затягаме т.е да вдигаме височината и докато стане “G”, ако тунерът показва G #, A, A # или B, то тя е по висока от необходимото и трябва да бъде отпусната, разхлабена за да достигне “G” (сол). По аналогичен начин се постъпва и с останалите струни. Един полезен съвет: Ако струната е пренатегната, т.е. по-висока от необходимото то по-добре е да я разхлабите повече, отколкото е нужно т.е. тя да стане по-низка от необходимото, и след това постепенно да я натягате докато достигне определената височина. По този начин струните държат по-добре „строя“.